Печат на тази страница

Тодор Живков: Чичото на Станишев миел колите в гаража на ЦК

Събота, 03 Октомври 2009 12:13 | | | 1 Коментирай

Майката на режисьорката Иванка Гръбчева – партизанката Митка, извади пистолет на милиционер

С бившия шофьор на ЦК на БКП разговаря Илиян Атанасов

Публикуваме втора част от интервюто с Тодор Живков, бивш шофьор в гаражите на ЦК и Политбюро. 20 години вози важни партийни велможи като Милко Балев, Александър лилов, Марин Грашнов (бащата на Владимир Грашнов), бащата на Сергей Станишев, Димитър Станишев, дядото на Главния прокурор Борис Велчев и др.

- В първата част на интервюто разказа за известните политици, които си возил. Пропусна ли някое име?

- Да. Карал съм и бащата на днешния министър-председател, Димитър Станишев. Той беше завеждащ Външния отдел.

Сетне стана секретар на ЦК. Страшно честен и възпитан човек- съветски възпитаник. Жена му, майката на Сергей, е рускиня. И докато Димитър Станишев беше висш партиен кадър на ЦК, брат му Борьо Станишев миеше колите при нас в гаража. Борьо е с две години по-малък от именития си брат. Понеже нямаше никакво образование, въпреки протекциите на брат му, не можаха да го направят шофьор. Три години изкара като мияч на Волгите и напусна. Сетне стана месар. Но с Борето бяхме добри приятели, пиехме си заедно ракийката. Много скромен и умерен човек беше. И с брат му Димитър се разбираха много добре, въпреки разликата в ранговете им. Въпреки, че са македонци, и двамата бяха хрисими хора. Лютия македонски нрав отиве у сина на Борето Станишев, Тошо. Много буен беше тоя Тошо и все бели правеше. Работи в УБО като личен шофьор на секретаря на ЦК Стоян Михайлов. И често изчезваше със служебния "Мерцедес" за по една седмица. Обаждат се разни партийни другари от Варна, от Бургас... и докладват, че видели наш Тошо как фирка по баровете и вози в "Мерджака" леки жени. Но понеже чичо му беше властен, не го пипаха. Даже го издигнаха до инструктор в НСО (наследник на УБО- б.а.) и той назначаваше шофьорите. А по-късно стана и полковник. Но май се издъни нещо, защото миналата година го освободиха. Но с братовчед му Сергей Станишев не се уважаваха. Серго е руски възпитаник- с висока култура и ерудиция. А Тошко си е наше момче- тарикатче.

- Не се ли срамуваше Димитър Станишев, че брат му мие колите в гаража на ЦК?

- Не. Навремето имаше честност и почтеност. Срамна работа нямаше!

- Три години си бил личен шофьор на министъра на машиностроенето Тончо Чакъров и неговия заместник Стоян Марков. Разкажи ни за тях.

- Много гъст бях и с двамата. А Стоян Марков ме имаше за пети член на семейството. Возех него и жена му по работните им места, а двете им дъщери- на училище. Често оставах у тях за вечеря, а понякога помагах и в къщната работа- това- чиниите да измия, това- да напазарувам... Обаче, като дръпна в кариерата Стоян, жена му Соня се възгордя. И почна да ме командари. Скарахме се веднъж. И до там беше приятелството ни със Стоян Марков. Но запазихме човешки отношения.

А Тончо Чакъров преди да стане министър беше помощник на Людмила Живкова в културата. Той беше извънредно суеверен и плашлив човек. Мъчеше го някаква фобия от природни катаклизми. Чуеше ли врата да тропне или прозорец да хлопне от вятъра, скачаше като попарен. Хваща го параноята, че става земетресение... и хуква да бяга по стълбите. И беше безкрайно лош шофьор. Веднъж го карах на едно честване на химика до Бургас. На връщане минахме през подбалканския път. Бях уморен, понеже навъртях над 800 км. И Чакъров предложи да ме смени. На шеф не се отказва- поверих му волана. И като почна да криволичи на зиг-заг, да скосява завоите. И това при скорост 150 км... Косата ми настръхна. Обаче и аз съм тактичен. Рекох му: Другарю Чакъров, нека спрем да пуснем по една вода. И като се върнахме при колата, направо си седнах зад кормилото. После същия тоя Тончо Чакъров написа книгата "Втория етаж" която е пълна с глупости и небивалици по адрес на Тато и близкото му обкръжение.

- Имаше ли сред Вип- пътниците в колата ти такива, със страх от високи скорости?

- Повечето членове на ЦК и Политбюро бяха възрастни хора и не обичаха високите скорости. Но жената на председателя на Ревизионната комисия към ЦК Тодор Иванов беше уникална. Вдигна ли повече от 40 км., веднага ми правеше забележка да намаля скоростта. Веднъж я возих със съпруга й до Велинград. Бяха тръгнали на почивка. И през целия път тя дуднеше: Тошко, намали скоростта. По едно време на бай Тодор, мъж й, му писна и я съсече: Ти на шофьора акъл няма да даваш как да си върши работата. Но оная не мирясва. Като отвори една уста. Накрая бившия партизанин се пищиса- нареди ми да спра возилото и изхвърли жена си навън, сред полето. Но като минахме стотина метра, дадохме обратен и отидохме да я вземем.

- Легенди се носят за заплатите и възнагражденията на хората от ЦК и Политбюро. Наистина ли са взимали големи заплати?

- Ще ви дам само един пример: Като завеждащ отдел в ЦК, Стоян Марков получаваше 700 лв. заплата. Отделно, работеше в Института за електроника при проф.  Живко Желязов. От там му даваха още 150 лв. Но после го награбиха, че парите от института били странични доходи. И го накараха да ги върне. А човека си работеше съвестно в института- със сериозна наука се занимаваше. Но нямал право на две заплати. И той върна тия пари- до стотинка! 11-те членове на Политбюро взимаха по 1500 лв. заплата. А Тодор Живков- 2 хиляди. Нямаше тогава комисионни и други екстри- нищо допълнително не взимаха. Но тогава имаше ред, дисциплина и истински мъже. А сега- само гейове и педерасти ни управляват. 

- Имаше ли отявлени любовчии сред членовете на Политбюро?

- Имаше един- член на Политбюро и секретар на ЦК. Не искам да му споменавам името, защото още е жив. В София се забърка в скандал с младо момиче и го пратиха на оперативна работа първо във Враца, после в Сливен, после някъде другаде. И където отидеше- пропищяваха от него. Все в някакви женски и стории и любови се забъркваше. Голям казанова. След всеки такъв скандал Тодор Живков го мъмреше. Но така и не го наказа по-сурово. Изглежда много го ценеше като кадър.

- Случвало ли ти се е да катастрофираш?

- Само веднъж блъснах колата за 20 години като шофьор на ЦК. Но беше паметна катастрофа. Ангажира ме главния инженер на гаража инж. Филипов за сватбата на дъщеря му. Подкарах чисто новата "Волга". Качих булката и младоженеца от обредния дом и тръгнахме към ресторанта. Но на едно кръстовище на бул. България ме засече червен светофар. Наковах спирачки, но гумите поднесоха, защото беше валял дъжд. И се натресох в един пешеходен подлез. Не стига това, ами и колата се обърна, а двете предни гуми гръмнаха. Събраха се маса сеирджии. За щастие никой от пътниците не пострада. Поизтупахме роклята на булката и ги качихме с младоженеца на друга кола.

- А имаше ли сред колегите ти карък-шофьори?

- Имаше един Виктор, с три години по-малък от мен. Тоя младеж за един месец обърна три "Волги". Най-сериозна беше катастрофата му на подбалканския път. Возеше Димитър Димитров- завеждащ отдел Организационен на ЦК. Ударил се в някакъв стълб и обърнал возилото с гумите нагоре. После въпросния Димитър Димитров лежа три месеца в гипсово корито в "Пирогов". Но Виктор не го уволниха, защото дядо му беше председател на профкомитета. Моя приятел и колега Симо пък извади лошия късмет да катастрофира през 75-та г. с Людмила Живкова в колата си. Возил я по околовръстния път край София, когато отнейде изскочил ЗиЛ. Симо се забил с мръсна скорост в камиона. В резултат на което "Чайката" станала на хармоника. А от удара Людмила получила комоцио и я закараха в Пирогов, а Симчо го уволниха. Другата голяма катастрофа с кола на ЦК беше през 78-ма г., когато загина цялото семейство на зам. председателя на Министерски съвет Мако Даков. Но тогава не беше виновно шофьорчето, а на Даков зет му. Тръгват за почивка на морето със служебна кола на Мако Даков жена му, дъщеря му, която била бременна, зет му и шофьора Златко. Возят се с най-новия модел Мерцедес- 250. Преди Търговище спират да пият кафе. И зет му на Мако решава да смени шофьора зад волана. Кара като невидял. Удрят се челно в автомобил и всички загиват на място. Мако Даков беше в София като научи. И помня, че беше голяма трагедия.

- Защо през 83-та година отнеха пистолетите на шофьорите от ЦК?

- Защото ходехме по кръчмите и правихме с тях сензации- напием се и извадим пистолетите, уж да гърмим... Не сме стреляли, но създавахме напрежение у хората отстрани.

- А ти вадил ли си пистолета?

- Имах само един такъв случай, през 82-ра г. Полски професори от АОНСУ гостуваха на нашия партиен институт. От Окръжния комитет в Пловдив им организираха вечеря в х-л "Тримонциум" и аз ги закарах до там. По масите се бяха наредили все професори и академици по Марксизъм и Ленинизъм, начело с пловдивския партиен велможа Иван Панев. Седнахме на софрите, а там- от пиле мляко. Държаха се речи по протокол- официална работа. Но с напредването на вечерта двамата полски учени се напиха. Засвири жива музика. Единия от професорите стана и отиде на съседната маса. А там- две женени двойки. И кани едната дама на танц. Но мъжа грабна един стол и го счупи в главата на професора. Поляка падна на земята, а ревнивеца продължава да го бъхти. Викнах аз, извадих пистолета и го насочих към побойника. Дръпнах професора настрана и заедно с пияния му колега ги качих горе, в бара. Там им поръчах две проститутки, още пиене... и ги оставих да си гукат. Но след малко идва едната от труженичките и ми вика: Професорите заспаха. Замъкнах ги по стаите им. А на сутринта ме гледаха като посрани. Извиняваха се на мен, на организаторите...

- Защо през 84-та г. ЦК-ръководството забрани на шофьорите да влизат в административната сграда?

- Секретаря на ЦК Георги Атанасов направи тая мизерия- разпореди да ни вземат пропуските за достъп. Но и той не беше виновен, а шофьорът му Данчо. Данчо беше ергенин- без семейство и деца. И по тая причина беше много злобен човек. И не пропускаше да наклепа някой свой колега. Но беше съумял да влезе под кожата на Георги Атанасов. И с клевети и доноси против останалите шофьори, накарал Георги Атанасов да разпореди да ни вземат пропуските за достъп в сградата на ЦК. Може ли да работиш в едно предприятие и да не можеш да влезеш вътре, даже да се изпикаеш.  Като личен шофьор на Георги Атанасов Данчо непрекъснато го лъжел, че шофьорите масово ходят по кабинетите на ЦК-членовете да ги врънкат я за апартаментче, я за нещо друго. И секретаря на ЦК разпоредил да нямаме контакти с партийния апарат. Не че не е имало и такива, които търсят ходатайство от хората в администрацията. Но те бяха единици. 

- Задължително ли беше да имаш образование за да станеш шофьор в ЦК?

- Не. Само аз и още двама от 150 човека бяхме със средно образование. Останалите бяха тъпанари, със седми клас. Началника на гаража Петър Ангелов пишеше "събота" с "у". Той беше със завършен трети клас. Но 30 години командва гаража на ЦК. Затова от тия хора после нищо не излезе, въпреки възможностите и полезните контакти които тая професия им даваше. Виж, шофьорите от УБО направиха кариери. Но тях ги подбираха- с възпитание, маниери, интелект.

- Кой от членовете на ЦК беше най-голям чешит?

- Най-чешит беше жената на шефа на УБО генерал Гръбчев, Митка Гръбчева. Тя е майка на известната режисьорка Иванка Гръбчева. Митка беше много нахакана- бивша партизанка. Идва веднъж да обядва в хотел Рила, който беше ведомствен на ЦК. Но предния ден сменили вратите на хотела с модерните тогава въртящи се. Застава пред вратата леля Митка и нещо се суети. По едно време почва да блъска по стъклата с все сила и псува. Отидох да й отворя а тя ми вика- Тодоре, кво става бе, що оключвате вратите? Катчи да се крият фашисти тука. А то- вратите понеже се въртят и тя не знае как да влезе.

Друг един случай: Возих Митка Гръбчева до Етрополе за някакво честване. По пътя пред нас обаче станала катастрофа и ни спря милиция. Леле като подпали тая жена. Извади малък дамски пистолет от чантата си и го тика в носа на милиционера. Кои сте вие, бе, вика му. Беше много палава Митка, на никой не прощаваше. Псуваше. полицаи, политици, кой не върви в правия път го псуваше на майка. И хич не й пукаше. Беше едно миньонче- 1.50 м. висока. Обаче много печена жена. Дразнеше се от корупцията и изкривяването на комунистическия идеал.

- Кой от членовете на ЦК имаше най-тежка съдба?

- Петко Устев беше шеф на Партийния институт към ЦК, член на ЦК и народен представител. Един ден постъпва в Правителствена болница с болки в стомаха. А там лекарите му лепват диагноза- рак! Откровено му заявяват, че му остава най-много още месец живот. След 20 дни обаче същите доктори разбират че са сгрешили и че всъщност става въпрос за някакво много леко заболяване. Вика го лекуващия лекар и му казва: Не си болен от рак. При което Петко Устев излиза в коридора и казва: Петко Устев не е болен от рак! След което се строполява на пода в коридора и умира. Оказало се, че от вълнение че е здрав получил разрив на сърцето. Голям пич беше тоя Петко. Имаше вила в Бояна и само чакаше да дойде петък вечер, за да си дойде. А като си пристигне, първата му работа беше да събираше пияниците на Бояна и да ги води в дома си да пият.

- Вярно ли е, че един от шофьорите през 75-та г. планирал въоръжен грабеж с убийство на касата на ЦК-гаража?

- Абсолютно вярно е. Секретарката на същия тоя Петко Устев, Бубева, имаше син, който работеше при нас в гаража като монтьор. Един ден идват при нас някакви инспектори от полицията и почват да ни разпитват за монтьора Бубев. По-късно разбрахме, че същия е разследван за подготовка на убийство и обир. Хванали го с още двама бандити да прострелват незаконно оръжие-автомати в запустелите мини край Перник. Като го хванали Бубев си признал всичко: Разкрил на ченгетата как той и още четирима бандити планирали да убият охраната и диспечера на гаража на ЦК и да ограбят касата. Запознал се с някакви мафиоти на хижа "Щастливеца" и те го кандърдисали за тоя престъпен план. И тогава имаше мафия, но по-малко се шумеше по вестниците. Много пари имаше в тая каса- до 100 хил. лв. се събираха. Навремето това бяха много пари. Направихме събрание и го уволнихме. Имаше разследване. 

- Други криминални инциденти имало ли е в гаража на ЦК?

- 4-5 пъти разбиваха гаража и крадоха от там коли.

- А как бившия съпруг на Надежда Михайлова, Камен Михайлов, купи на безценица гаража на ЦК. Колко спечели той от тая сделка?

- Взе го за 800 хил. долара, на изплащане. А само един от рейсовете вътре- Мерцедес, последен модел, струваше един милион марки. Чайките шитна във Франция- 15 парчета по 200 хил. лв. всяка. Мерцедесите, 50 на брой, продаде в София. Волгите в Москва шитна- някаква рускиня ги купи.

Последно променена в Събота, 03 Октомври 2009 12:20
Асеновград онлайн

Comments  

pen4o
0 #1 pen4o 29-05-2013 12:34
Тя Митка Гръбчева преди 09-09-1944 е оглавявала групата за мокри поръчки на ЦК на БКП и гордо го описва в книгата си "В името на народа", а дъщеря и` - Иванка още по-гордо филмира книгата под заглавието "Черните ангели"
Quote

Добавете коментар